ПОТЪ̀ЖА СЕ, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Остар. Оплача се, жалвам се; тъжа се. — Господин кмете, не ги пущай, догдето не ти разправят от игла до конец как стои работата. Той помисли, че те са дошли да му се потъжат. Ст. Чилингиров, ПЖ, 92. Присъствующий член на съда обяснява на участниците в делото в какъв срок и по какъв ред те могат да ся потъжат пред по-горний съд срещу изслушаната от тях присъда. ВП, 125. — Синко! Ако би знаял това баща ти! Напомни си последните му думи: „Благословението ми да ти бъде клетва, ако някога са потъжи майка ти против тебе“. Кр. Пишурка, ИТ, 18. Сърбкините, които гледале ранените, биле извадени от българските болници, защото руските госпожи са потъжиле за лекоумното им постъпяне с болните. НБ, 1876, бр. 30, 118.